Леле, как завиждам на дъщеря ми…

Как искам отново да съм малка…. да лепя гирлянди от цветните гланцови блокчета, да очаквам Дядо Мраз и най-вълшебното време, докато преспите сняг са затрупали входа ни, дървената печка пращи и каната с чай къкри отгоре…

Тези дни не спирам да се удивлявам на дъщеря ми! Коледното чудо е част от нея и тя е част от Коледното чудо… Пише вече трето писма на добрия старец, отрупала е елхата със сърца и картички… И понеже си поръча на дядо Коледа нещо, което за съжаление не може да й донесе, оставихме писмо за нея под елхата, в което той я помоли да си избере нещо друго…

Не можете да си представите удивлението й, радостта й, писъците от радост…. , че добрият старец е дошъл у нас и е оставил писмо специално за нея! Отказа се от подаръци, от всичко…. не спира да целува писмото и да го показва на всички! Естествено децата в градината и госпожите също бяха удостоени

И се чудя кое вълнува толкова силно детското сърцеИдеята, че е специална, важна, значима… че е добро дете ( както дядо Коледа й написа в писмото)! Казва “това е най-голямата изненада в живота ми, да получа писмо от дядо Коледа “ …. сърцето ми прелива от щастие да я гледам и някак ме повлича в нейното вълшебство, в нейния магичен свят на доброта, благородни елени, елфове и джуджета Правим специални коледни бисквитки за джуджетата, които ще дойдат в коледната нощ и с топло мляко ще се почерпят край елхата…

Имаме си и капани до елхата, които ръчно децата измайсториха в градината и вътре ще подканим с бонбони малките елфчета… помощници на дядо Коледа! Коледни песни на Ела Фицжералд ни пренасят в магията… и е уютно, различно, светло!

Най-вълшебното време! Най-семейното време! Най-обичливото време! Време, в което всичко е възможно! Снежно отвън, топло отвътре… Време, в което детските очи искрят, малките ръчички творят, а сърцата им бият лудо и отмерват колко дни остават до вълшебната нощ

Кога престанахме да вярваме в чудеса????

Кога престанахме да творим чудеса и да чакаме добрия старец да мине и през нашия дом… Кога цялото това вълшебство се превърна в ода за сърмите и коледната баница?! Моят син на 13г гледа сестра си и каза: “Толкова й завиждам на Сара…иска ми се поне за ден и аз да го повярвам!”

Честно ли… и аз!!!!!! Искам и аз да дебна в коледната нощ кой ще изпие топлото мляко и ще хапне от джинджифиловите ни меденки Искам поне за една нощ да лепя отново хартиени гирлянди…

Затова и написах дъъъълго писмо до стареца… и стои под елхата! Писмо, в което излях душата си и бях отново дете…И ако щете вярвайте, но една част от мен надниква сутрин дали пък и аз нямам отговор от него