Чувствата се чувстват! Не се мислят – преживяват се!
Да разбираш и изразяваш емоциите си се нарича емоционална интелигентност. Това значи да успяваш да регистрираш всяко преживяване в себе си, да му даваш място и пространство. На преживяване!
Чувствата не се мислят, анализират, заместват и подтискат! Няма лоши чувства – кой ви го каза?! Всяко чувство идва да ви каже нещо. Това, че го заглушавате и не го чувате не значи, че изчезва.
То продължава да живее във вас, но под друга форма – под формата на болести. Писах пост по темата – “Когато не позволявате на психиката да се взриви, го прави тялото ви!” Нужно ли е?
Първото важно нещо е да регистрирате в себе си – какво точно чувствам в момента?Второ – защо точно това чувство е тук?
ГНЯВ – някой току що наруши границите миСТРАХ – не се чувствам в безопасност, усещам заплахаВИНА – не отговарям на определени очакванияОБИДА – някой друг не отговори на очакванията миСРАМ – изложих се, като не се представих по определен начинТЪГА – загубих нещо ценно за менТрето – как мога да преживея това чувство по здравословен начин? Да го уважа…Ако не успеете да уважите сега това чувство доброволно, ще ви се наложи да го направите по-късно доброзорно! Но няма шанс просто да ви се размине…
Емоционално зрелият човек, освен че борави много добре с чувствата си – познава ги и ги уважава, без да вреди на другите, знае чудесно как да уважи правото и на другите хора да преживеят техния емоционален спектър. Често забраняваме или санкционираме другите, когато се опитват да покажат “ негативна емоция”. А дали им правим услуга така?!
Като родители много често отцепваме достъпа до лошите чувства в контакта с децата ни. Забраняваме им да се свързват с тях – “ Нямаш право да си гневен! Да си неблагодарен! Да си обиден! Да се тръшкаш! Престани да плачеш! Да мрънкаш!….”Ако знаехме какви поразии правим така, никога нямаше да им го забраняваме. Тези деца просто се научават да преглъщат тази злост, хубаво да я натъпчат в себе си – а после боледуват! Развиват неврози! Имат нужда от терапия! И в зряла възраст са подтиснати възрастни. Работя всеки ден с такива дами, които не знаят как да се свържат с чувствата си, чувстват се виновни и лоши ако се гневят, не могат да се отстояват и да кажат “НЕ”!!! Защото някой там и тогава им го е забранил…
Най-големи поразии прави подтиснатият гняв! Той е като ръжда… започва да те изяжда отвътре. Като обръща тази агресия към собственото ти тяло. И идват автоимунните болести. И още куп други нежелани….
Затова нека си позволим ДА ЧУВСТВАМЕ! Това ни прави живи, автентични, цветни, честни. Прави ни човеци. Опитайте – не е страшно
Покажете и на децата си колко пъстроцветно може да е в нас, когато се научим да боравим с целия емоционален регистър. Така създаваме рапсодии в душата си Концерти! Ставаме виртуози. Както и ценители на чуждите мелодии.Да чувстваш – значи да си ЖИВ!
Има ли нещо по-хубаво от това?!