Такова нещо като “щастлив развод” няма. За разведените родители това може да е шанс за ново начало, нова любов. Те имат своето право да потърсят щастието си другаде – но детето няма как да намери другаде липсващата си половина, а именно липсващия родител.

Когато семейната среда е нездравословна или травмираща за детето – ясно е че идеален вариант за него, в който мама и татко да са щастливи заедно , е невъзможен. За детето е тежко да вижда родителите си страдащи. Тук и двата варианта – и заедно, и разделени все ще носят своите негативи и се търси “по-малкото” зло от двете…

Детето се създава от две клетки! Има нужда от мъжка и женска енергия, за да намери баланса и да се научи на даване/получаване в света около себе си. Мама и татко носят различни послания и никой не може да замести или компенсира другия. Детето е 50% мама и 50% татко през целия си живот. Дори когато не ги познава или рано са починали. Семейната система има свои закони и един от тях е, че ние винаги търсим липсващия родител, за да сложим липсващото парченце и да се почувстваме цялостни. Търсим бащата, който не ни е отгледал, в очите на мъжа, шефа, терапевта…Още по-сложно е, ако липсващата фигура е мама. И това търсене е несъзнателно. Чувам клиентки как споделят, че бащите им са били алкохолици, агресивни или студени и те са щастливи, че рано са се откъснали от тях. Но после работейки заедно откриваме… че търсят любовта на този непрокопсаник навсякъде около себе си… И често привличат същия типаж партньор или пък сменят различни партньори, но все нещо им липсва, чувстват празнота – детската част в тях търси обичта и подкрепата на татко.

Колкото повече отхвърляме нещо – толкова повече сме свързани с него и идва в живота ни. За душата на детето двамата родители са еднакво значими! Винаги! Макар на физическо ниво да отхвърлят единия от тях. Колкото повече чувам “ а, нямам проблем с баща си, ние отдавна не поддържаме връзка” толкова повече разбирам, че проблем има – и то голям!

Марк Уолин казва, че този проблем рядко е осъзнат и често се проявава под формата на болести, депресии или висока тревожност. И в личната терапия това изкрастализира..

Тук искам да отворя една скоба – да решите да запазите брак, който травмират вас и детето с идеята “ в името на детето” е безсмислено. Ако отношенията вече са деградирали няма какво позитивно да дадете на детето – то ще се ре-травмира всеки ден, виждайки конфликти и насилие! Особено ако има насилие! Ако знаете с колко жени работя, които все още плачат, сещайки се как татко е удрял мама… не им го причинявайте. Освен това така давате погрешен модел кое е “ нормално семейство”. Така че има случаи, в които раздялата е по-доброто решение за детето.

И тук е въпросът как да запазим душевния мир на детето, ако раздялата вече е факт?! Ако децата ви са под 18г споделеното родителство е най-щадящо за тях – тоест споделяте грижата за детето с другия родител. Често майката ползва детето като разменна монета в болката си – ако мъжът я е наранил, забранява достъп до детето. Така наказва мъжа до себе си… но детето е още по-потърпевшо ( това важи, ако бащата е ресурсен и иска да се грижи за детето). Мъжете може да са ужасни партньори, но добри бащи… Ако сте в подобна сложна ситуация потърсете психолог да погледне обективно и да предложи най-добрия вариант за детето. И двамата родители трябва да участват активно в отглеждането, без значение дали живеят заедно. Това не е лесно – но не е невъзможно.

Ако вече сте зрели хора и вие сте израснали без единия родител, по различни причини – работете по реконструкция на миналото ви, за да интегрирате любовта на липсващия родител в себе си. Това ще отключи полето ви енергийно и в живота ви ще се отворят нови възможности – за партньор, работа, реализация, мисия… Повярвайте ми – говоря ви от опит!

В психологията, когато се работи с дисфункционални семейства, първо винаги изследваме има ли ресурс семейството да се запази! И чак ако такъв ресурс липсва – обсъждаме варианти за раздяла. Трудно е понякога да се намери баланс хем партньорите да са доволни, хем детето да е щастливо. Но е хубаво родителите да са наясно, че имат ли проблемни отношения помежду си – и заедно, и разделени детето все ще страда. Няма безболезнена раздяла. И цената най-често я плащат децата.

Моят апел е – ако сте в сложна ситуация, проявете осъзнатост и отговорност. Потърсете външен ресурс, ако сте в задънена улица. И дръжте в главата си идеята, че за детето щастие е да има и двамата родители до себе си – обичащи го и подкрепящи го! Дори разделени помежду си. Само така ще преживее своята цялостност и завършеност. И ще открие ресурсите в себе си и от двата рода – и на мама, и на татко. Силата му е там – да не му я отнемаме!