Чувствата се чувстват! Не се мислят – преживяват се!
Да разбираш и изразяваш емоциите си се нарича емоционална интелигентност. Това значи да успяваш да регистрираш всяко преживяване в себе си, да му даваш място и пространство. На преживяване!
Чувствата не се мислят, анализират, заместват и подтискат! Няма лоши чувства – кой ви го каза?! Всяко чувство идва да ви каже нещо. Това, че го заглушавате и не го чувате не значи, че изчезва.
То продължава да живее във вас, но под друга форма – под формата на болести. Писах пост по темата – “Когато не позволявате на психиката да се взриви, го прави тялото ви!” Нужно ли е?
Първото важно нещо е да регистрирате в себе си – какво точно чувствам в момента?Второ – защо точно това чувство е тук?
ГНЯВ – някой току що наруши границите миСТРАХ – не се чувствам в безопасност, усещам заплахаВИНА – не отговарям на определени очакванияОБИДА – някой друг не отговори на очакванията миСРАМ – изложих се, като не се представих по определен начинТЪГА – загубих нещо ценно за менТрето – как мога да преживея това чувство по здравословен начин? Да го уважа…Ако не успеете да уважите сега това чувство доброволно, ще ви се наложи да го направите по-късно доброзорно! Но няма шанс просто да ви се размине…
Емоционално зрелият човек, освен че борави много добре с чувствата си – познава ги и ги уважава, без да вреди на другите, знае чудесно как да уважи правото и на другите хора да преживеят техния емоционален спектър. Често забраняваме или санкционираме другите, когато се опитват да покажат “ негативна емоция”. А дали им правим услуга така?!
Като родители много често отцепваме достъпа до лошите чувства в контакта с децата ни. Забраняваме им да се свързват с тях – “ Нямаш право да си гневен! Да си неблагодарен! Да си обиден! Да се тръшкаш! Престани да плачеш! Да мрънкаш!….”Ако знаехме какви поразии правим така, никога нямаше да им го забраняваме. Тези деца просто се научават да преглъщат тази злост, хубаво да я натъпчат в себе си – а после боледуват! Развиват неврози! Имат нужда от терапия! И в зряла възраст са подтиснати възрастни. Работя всеки ден с такива дами, които не знаят как да се свържат с чувствата си, чувстват се виновни и лоши ако се гневят, не могат да се отстояват и да кажат “НЕ”!!! Защото някой там и тогава им го е забранил…
Най-големи поразии прави подтиснатият гняв! Той е като ръжда… започва да те изяжда отвътре. Като обръща тази агресия към собственото ти тяло. И идват автоимунните болести. И още куп други нежелани….
Затова нека си позволим ДА ЧУВСТВАМЕ! Това ни прави живи, автентични, цветни, честни. Прави ни човеци. Опитайте – не е страшно
Покажете и на децата си колко пъстроцветно може да е в нас, когато се научим да боравим с целия емоционален регистър. Така създаваме рапсодии в душата си Концерти! Ставаме виртуози. Както и ценители на чуждите мелодии.Да чувстваш – значи да си ЖИВ!
Има ли нещо по-хубаво от това?!
Защо все си завираме носа в живота на другите?!
Интересен феномен, който често виждам и в работата си. Нерядко клиент ме търси, защото някой друг не живее по неговите правила… Тогава питам: “Наистина ли искаш да дадеш времето, парите и енергията си, за да редим с теб живота на някой друг. А твоят?!”
Има си причина да действаме по този начин и обикновено това са защитни механизми, които пазят собствените ни рани – докато шляпаме в мръсната локва на съседа, не ни се налага да проверяваме вадата в задния ни двор.Често клиенти, които са обсебени да контролират нечии избори и да подреждат чужди светове, допускат в собствения си емоциален свят да настане пълна бъркотия. Изнесеният контрол навън говори за липсата на вътрешен такъв. Така е по-лесно, по-приятно ( все друг да е виновен), дава ни оправдание и ни залъгва, че всичко е наред. Защото, когато сме затрупани с проблемите на другите как точно да си решим нашите?! Удобно…Всички сме наясно, когато някой злорадства по чужд адрес, че пилее безценното си време. По-интересни обаче са хората, които доброволно решават да служат на другите, защото са добри и милосърдни. Вечно спасяват някой и спасяват нечий друг живот, когато те самите най-много имат нужда да бъдем спасени…И тогава питам аз: “А как е при теб?”Мълчание… Хората понякога с години не са отваряли своя вътрешен килер, защото там е прашасало и мирише на мухъл.
Наистина ли си се родил тук, за да оправяш чужди конфликти, да поправяш чуждо мислене и да оспорваш правото на хората да бъдат….щастливи или нещастни!Оставете правото на хората да бъдат нещастни, ако те така са избрали и не са ви молили за помощта ви!
Градете своето щастие, прекопавайте вашата градинка, чистете вашите бурени и поливайте редовно вашите цветя!
Всеки път, когато се занимавате с нещастния брак на ваш приятел – пропускате да направите щастлив вашия!Всеки път, когато злорадствате, клюкарите и обсъждате някого – пропускате да чуете собствените си мисли и послания!
Всеки път, когато искате да поправите живота на някой друг – забравяте защо сте се родил и какво ще завещаете вие на децата ви…
Ако всички се обърнем към собствения си живот и поемем отговорност за собственото си щастие – то градинките на всички ни ще цъфтят!
Хубаво е всеки път, когато имаме порив да изкритикуваме, осмеем, обезценим някого и да дадем непоискани съвети, да се заслушаме в думите си – може би говорим на себе си и точно ние имаме нужда от този съвет в момента!
Learn More