Зная, че идва Коледа и трябва да ни е светло и празнично, но не мога да остана безпристрастна! Напоследък все повече се свързват с мен жени, станали жертви на сексуално насилие като деца. Да, в България. Да, от близки. И това не е американски трилър, а българска реалност. Като родители нека бъдем информирани и да не си затваряме очите, само защото е грозно и отблъскващо!

Ето няколко мита, които е хубаво да бъдат разбити:

– сексуалното насилие е рядкост – ами не, случва се много по-често отколкото ви се вярва… това, че не знаем за нещо, не значи, че не съществува! В Америка има доклад по темата, че всяко 10- то дете е било жертва на насилие или блудство

– случва се в неграмотни/бедни семейства – точно обратното, случва се в образовани, високо – интелигентни семейства

– насилникът трябва да е луд – нищо подобно! Насилникът е психически здрав, изглежда нормален и вероятно ви е близък

– насилниците са непознати – за съжаление точно обратното; при насилие над деца под 12г възраст насилникът в 95% от случаите е от семейството или близкия кръг ( децата се доверяват на познати и близки хора и лесно стават жертва там)

– по-застрашени са момиченцата – няма такава статистика; и двата пола са еднакво потърпевши

– детето само си го проси – безумно е дори да си го помислите; без значение как се държи детето, то никога не може да е отговорно за подобно насилие над себе си

– ако се случваше често, щяхме да знаем – ами не, само 20% от насилените деца го споделят в зряла възраст, повечето отнасят тази тайна в гроба; затова и обществото остава някак сляпо за подобни инциденти

– насилникът е самотен, незадоволен, бездетен – напротив, той почти винаги е семеен, с деца… и лесно подлъгва детето, а вие лесно му гласувате доверие

Приканвам ви като родители – говорете за това с децата си! Обяснете им, че никой няма право да прави нередни/тайни/срамни неща с тях и винаги трябва да ви споделят, дори само ако има намеци за нещо подобно. След като разговарям с подобно жертви виждам, че най-много са страдали затова, че не са знаели как да го кажат на родителите си… особено ако насилникът е близък роднина/познат. И тук ние като родители трябва да имаме контрол над контактите на децата ни, както и да наблюдаваме за промяна в настроението/поведението на детето. Питайте децата първи, ако нещо ви тревожи, защото на него ще му е много по-трудно въобще да започне подобен разговор!

Децата са наша отговорност! И най-святото нещо! Всякакво поквара над тях е недопустима и подсъдима! И цялото общество носим отговорност! Всеки от нас като възрастен отговаря за всички деца – наши или чужди!

Нека бъдем осъзнати, бдителни и да им осигурим безгрижното детство, което всяко дете заслужава!