Защо все си завираме носа в живота на другите?!
Интересен феномен, който често виждам и в работата си. Нерядко клиент ме търси, защото някой друг не живее по неговите правила… Тогава питам: “Наистина ли искаш да дадеш времето, парите и енергията си, за да редим с теб живота на някой друг. А твоят?!”
Има си причина да действаме по този начин и обикновено това са защитни механизми, които пазят собствените ни рани – докато шляпаме в мръсната локва на съседа, не ни се налага да проверяваме вадата в задния ни двор.Често клиенти, които са обсебени да контролират нечии избори и да подреждат чужди светове, допускат в собствения си емоциален свят да настане пълна бъркотия. Изнесеният контрол навън говори за липсата на вътрешен такъв. Така е по-лесно, по-приятно ( все друг да е виновен), дава ни оправдание и ни залъгва, че всичко е наред. Защото, когато сме затрупани с проблемите на другите как точно да си решим нашите?! Удобно…Всички сме наясно, когато някой злорадства по чужд адрес, че пилее безценното си време. По-интересни обаче са хората, които доброволно решават да служат на другите, защото са добри и милосърдни. Вечно спасяват някой и спасяват нечий друг живот, когато те самите най-много имат нужда да бъдем спасени…И тогава питам аз: “А как е при теб?”Мълчание… Хората понякога с години не са отваряли своя вътрешен килер, защото там е прашасало и мирише на мухъл.
Наистина ли си се родил тук, за да оправяш чужди конфликти, да поправяш чуждо мислене и да оспорваш правото на хората да бъдат….щастливи или нещастни!Оставете правото на хората да бъдат нещастни, ако те така са избрали и не са ви молили за помощта ви!
Градете своето щастие, прекопавайте вашата градинка, чистете вашите бурени и поливайте редовно вашите цветя!
Всеки път, когато се занимавате с нещастния брак на ваш приятел – пропускате да направите щастлив вашия!Всеки път, когато злорадствате, клюкарите и обсъждате някого – пропускате да чуете собствените си мисли и послания!
Всеки път, когато искате да поправите живота на някой друг – забравяте защо сте се родил и какво ще завещаете вие на децата ви…
Ако всички се обърнем към собствения си живот и поемем отговорност за собственото си щастие – то градинките на всички ни ще цъфтят!
Хубаво е всеки път, когато имаме порив да изкритикуваме, осмеем, обезценим някого и да дадем непоискани съвети, да се заслушаме в думите си – може би говорим на себе си и точно ние имаме нужда от този съвет в момента!
Learn More