Да разбираш и изразяваш емоциите си се нарича емоционална интелигентност. Това значи да успяваш да регистрираш всяко преживяване в себе си, да му даваш място и пространство. На преживяване!

Чувствата не се мислят, анализират, заместват и подтискат! Няма лоши чувства – кой ви го каза?! Всяко чувство идва да ви каже нещо. Това, че го заглушавате и не го чувате не значи, че изчезва. То продължава да живее във вас, но под друга форма – под формата на болести. Писах пост по темата – “Когато не позволявате на психиката да се взриви, го прави тялото ви!” Нужно ли е?

Първото важно нещо е да регистрирате в себе си – какво точно чувствам в момента?

Второ – защо точно това чувство е тук?

ГНЯВ – някой току що наруши границите ми

СТРАХ – не се чувствам в безопасност, усещам заплаха

ВИНА – не отговарям на определени очаквания

ОБИДА – някой друг не отговори на очакванията ми

СРАМ – изложих се, като не се представих по определен начин

ТЪГА – загубих нещо ценно за мен

Трето – как мога да преживея това чувство по здравословен начин? Да го уважа…

Ако не успеете да уважите сега това чувство доброволно, ще ви се наложи да го направите по-късно доброзорно! Но няма шанс просто да ви се размине…

Емоционално зрелият човек, освен че борави много добре с чувствата си – познава ги и ги уважава, без да вреди на другите, знае чудесно как да уважи правото и на другите хора да преживеят техния емоционален спектър. Често забраняваме или санкционираме другите, когато се опитват да покажат “ негативна емоция”. А дали им правим услуга така?!

Като родители много често отцепваме достъпа до лошите чувства в контакта с децата ни. Забраняваме им да се свързват с тях – “ Нямаш право да си гневен! Да си неблагодарен! Да си обиден! Да се тръшкаш! Престани да плачеш! Да мрънкаш!….”

Ако знаехме какви поразии правим така, никога нямаше да им го забраняваме. Тези деца просто се научават да преглъщат тази злост, хубаво да я натъпчат в себе си – а после боледуват! Развиват неврози! Имат нужда от терапия! И в зряла възраст са подтиснати възрастни. Работя всеки ден с такива дами, които не знаят как да се свържат с чувствата си, чувстват се виновни и лоши ако се гневят, не могат да се отстояват и да кажат “НЕ”!!! Защото някой там и тогава им го е забранил…

Най-големи поразии прави подтиснатият гняв! Той е като ръжда… започва да те изяжда отвътре. Като обръща тази агресия към собственото ти тяло. И идват автоимунните болести. И още куп други нежелани….

Затова нека си позволим ДА ЧУВСТВАМЕ! Това ни прави живи, автентични, цветни, честни. Прави ни човеци. Опитайте – не е страшно Покажете и на децата си колко пъстроцветно може да е в нас, когато се научим да боравим с целия емоционален регистър. Така създаваме рапсодии в душата си Концерти! Ставаме виртуози. Както и ценители на чуждите мелодии.

Да чувстваш – значи да си ЖИВ!

Има ли нещо по-хубаво от това?!

Такова нещо като “щастлив развод” няма. За разведените родители това може да е шанс за ново начало, нова любов. Те имат своето право да потърсят щастието си другаде – но детето няма как да намери другаде липсващата си половина, а именно липсващия родител.

Когато семейната среда е нездравословна или травмираща за детето – ясно е че идеален вариант за него, в който мама и татко да са щастливи заедно , е невъзможен. За детето е тежко да вижда родителите си страдащи. Тук и двата варианта – и заедно, и разделени все ще носят своите негативи и се търси “по-малкото” зло от двете…

Детето се създава от две клетки! Има нужда от мъжка и женска енергия, за да намери баланса и да се научи на даване/получаване в света около себе си. Мама и татко носят различни послания и никой не може да замести или компенсира другия. Детето е 50% мама и 50% татко през целия си живот. Дори когато не ги познава или рано са починали. Семейната система има свои закони и един от тях е, че ние винаги търсим липсващия родител, за да сложим липсващото парченце и да се почувстваме цялостни. Търсим бащата, който не ни е отгледал, в очите на мъжа, шефа, терапевта…Още по-сложно е, ако липсващата фигура е мама. И това търсене е несъзнателно. Чувам клиентки как споделят, че бащите им са били алкохолици, агресивни или студени и те са щастливи, че рано са се откъснали от тях. Но после работейки заедно откриваме… че търсят любовта на този непрокопсаник навсякъде около себе си… И често привличат същия типаж партньор или пък сменят различни партньори, но все нещо им липсва, чувстват празнота – детската част в тях търси обичта и подкрепата на татко.

Колкото повече отхвърляме нещо – толкова повече сме свързани с него и идва в живота ни. За душата на детето двамата родители са еднакво значими! Винаги! Макар на физическо ниво да отхвърлят единия от тях. Колкото повече чувам “ а, нямам проблем с баща си, ние отдавна не поддържаме връзка” толкова повече разбирам, че проблем има – и то голям!

Марк Уолин казва, че този проблем рядко е осъзнат и често се проявава под формата на болести, депресии или висока тревожност. И в личната терапия това изкрастализира..

Тук искам да отворя една скоба – да решите да запазите брак, който травмират вас и детето с идеята “ в името на детето” е безсмислено. Ако отношенията вече са деградирали няма какво позитивно да дадете на детето – то ще се ре-травмира всеки ден, виждайки конфликти и насилие! Особено ако има насилие! Ако знаете с колко жени работя, които все още плачат, сещайки се как татко е удрял мама… не им го причинявайте. Освен това така давате погрешен модел кое е “ нормално семейство”. Така че има случаи, в които раздялата е по-доброто решение за детето.

И тук е въпросът как да запазим душевния мир на детето, ако раздялата вече е факт?! Ако децата ви са под 18г споделеното родителство е най-щадящо за тях – тоест споделяте грижата за детето с другия родител. Често майката ползва детето като разменна монета в болката си – ако мъжът я е наранил, забранява достъп до детето. Така наказва мъжа до себе си… но детето е още по-потърпевшо ( това важи, ако бащата е ресурсен и иска да се грижи за детето). Мъжете може да са ужасни партньори, но добри бащи… Ако сте в подобна сложна ситуация потърсете психолог да погледне обективно и да предложи най-добрия вариант за детето. И двамата родители трябва да участват активно в отглеждането, без значение дали живеят заедно. Това не е лесно – но не е невъзможно.

Ако вече сте зрели хора и вие сте израснали без единия родител, по различни причини – работете по реконструкция на миналото ви, за да интегрирате любовта на липсващия родител в себе си. Това ще отключи полето ви енергийно и в живота ви ще се отворят нови възможности – за партньор, работа, реализация, мисия… Повярвайте ми – говоря ви от опит!

В психологията, когато се работи с дисфункционални семейства, първо винаги изследваме има ли ресурс семейството да се запази! И чак ако такъв ресурс липсва – обсъждаме варианти за раздяла. Трудно е понякога да се намери баланс хем партньорите да са доволни, хем детето да е щастливо. Но е хубаво родителите да са наясно, че имат ли проблемни отношения помежду си – и заедно, и разделени детето все ще страда. Няма безболезнена раздяла. И цената най-често я плащат децата.

Моят апел е – ако сте в сложна ситуация, проявете осъзнатост и отговорност. Потърсете външен ресурс, ако сте в задънена улица. И дръжте в главата си идеята, че за детето щастие е да има и двамата родители до себе си – обичащи го и подкрепящи го! Дори разделени помежду си. Само така ще преживее своята цялостност и завършеност. И ще открие ресурсите в себе си и от двата рода – и на мама, и на татко. Силата му е там – да не му я отнемаме!

Нека изпратим старата година с благодарност, осъзнатост и сърце! Какво хубаво ви се случи? Каква трудност преборихте? Коя мечта сбъднахте? На кого дадохте любов и подкрепа? От кого получихте любов и подкрепа….

Когато аз се обръщам към 2021-ва ми се иска да благодаря за няколко неща:

Благодарна съм на всички прекрасни хора в живота ми – тези, които останаха и тези, които дойдоха… Благодарна съм на невероятната си майка, която ми е пример за сила на духа и вяра! На прекрасния ми мъж, който винаги е до мен и ми дава криле да полетя… На сладките ни деца, най-големите учители и извор на любов за мен… На всички близки и приятели, които бяха до мен в тази трудна година! На всичките си клиенти – ах колко се гордея с тях – които ми върнаха стократно обичта, която аз им давах… На уникалните учители и ментори по пътя ми, които ми помогнаха да си повярвам и да се изкача още стъпала нагоре ( почувствах се като на Оскарите)… Тази година е година на Любов за мен, затова и ви споделих моето сърце от коледната ни елха.. Получих цялата любов от всеки, който пресрещна пътя ми… И днес ви я връщам, за да е пълна годината ви с обич и топлина! Щастлива съм, че ви има!

Благодарна съм на Вселената, на Твореца! Това беше година на възможностите, на отворените врати, на нови безценни запознанства! Благодарна съм за всяка трудност, която ми показа, че мога да се справя! Благодарна съм на всяко чувство – хубаво или лошо, имала съм нужда от него! Благодарна съм на всеки изгрев и залез! Че и днес ме има! И днес прегръщам обичните ми хора!

Благодарна съм на себе си! Направих квантов скок и надскочих себе си стократно! Превъзмогнах страхове, съмнения, болка! Привлякох невероятни хора в живота ми! Завърших базово ниво психотерапевт! Завърших школа за треньори, метода на семейни констелации първо и второ ниво… И още куп обучения и курсове! Това беше година на мноого учене и много работа Имах своята терапевтична група с 25 чудни дами и резултатите надминаха очакванията ми! Не пътувах много навън… но пък какво пътуване направих вътре в себе си! Простих си за някои неща… След кармична астрологична консултация разбрах, че моята душа има мисия да е лечител на другите души, да е учител и да води хората към светлина! И че съм на моя си път да помагам и обичам човеците! Видях и трансформацията в момичетата, с които работя… и се убедих, че всяка душа може, знае и заслужава! Стига да го пожелае!

Благодарна съм и на моя татко! Макар и да не е до мен тук и сега, усещам неговата подкрепа във всичко! Всеки път при трудност, като го помолих… някакви нишки се разплитаха. Преди година Стояна Нацева ми каза… сега е моментът, Силви, да действаш, сега всичко ще ти се случва с голяма лекота, защото имаш двойна подкрепа – твоята и на душата на твоя татко! И така беше!

Ако ви прозвучи, че е било година само на радост.. ами не беше! Но избирам да гледам към хубавото, светлото.. към това което получих, а не към това, което загубих…

Благодарна съм на 2021- ва за всеки миг, всеки дъх, всяка среща, всяка прегръдка… Нося в сърцето си всеки от вас…

И пристъпвам към новата година със смирение, вяра, вълнение…

Няма по-голяма магия от Живота, да ни има и днес!

Защото всичко е Любов, приятели…. всичко е Любов!

Ежедневно ме питате “как да започна да обичам себе си?” в реалността, без заучени фрази и философски съждения… а нещо практично тук и сега! На думи всички го разбираме, ясно е че е разковничето за щастието ни е там… Ама как изглежда в действие?!

За вас направих списък с нещата от моето ежедневие и ви давам пример нагледно как аз избирам себе си

1. Пазарувам си качествена храна

2. Винаги предпочитам домашната храна

3. Отдавна не купувам джънк фууд

4. Поръчвам си скъпо ястие в ресторант

5. Пия кафето си в най-красивата чаша

6. Всеки ден паля свещи на вечеря

7. Купувам си книги постоянно

8. Отделям време и пари за лична психотерапия от години

9. Често си приготвям сама за себе си вкусна изтънчена вечеря без повод

10. Когато някой ме подразни – му го казвам

11. Правя си сама на себе си подаръци на РД и други празници

12. Всъщност си правя подаръци и без повод

13. От години ходя на масаж веднъж седмично

14. Когато съм уморена – просто поръчвам храна за вкъщи

15. Включвам всички вкъщи да помагат с домакинството

16. Всеки ден си отделям един час сама за кафе, правене на планове и писане

17. Пиша благодарности всеки ден

18. Пиша ги в най-красивите тефтери

19. Ходя на профилактични прегледи

20. Пия качествени добавки от проверени фирми висок клас

21. Грижа се по женски за себе си – маникюр, фризьор, козметик

22. Веднъж седмично задължително имам обяд/вечеря с момичетата

23. Ходя на почивки по женски

24. Правя подаръци без повод – и се чувствам като добрата фея

25. Когато съм преуморена просто не вдигам телефона…

26. Ходя пеша всеки ден по 1 час покрай морето – това го правя отскоро

27. След изпит, трудност, тежък проект – винаги се награждавам

28. Не спирам да уча и да инвестирам в себе си

29. Ако имам 100 лв… винаги ще ги инвестирам в курс или обучение

30. Отдалечих се във времето от хора, които ме натоварват

31. Търся нови приятелства и давам шанс на нови хора в живота си

32. Купувам си красиви дрехи и бижута

33. Когато вкъщи стане прекалено шумно се изключвам в някоя стая

34. Правя медитации всяка вечер

35. Отдавна престанах да изнасилвам тялото си с тежки тренировки и се върнах към йогата и Пилатеса ( любими)

36. Поръчвам си колекционерски книги

37. Заобграждам се с красиви вещи вкъщи

38. Слушам само подбрана музика ( а не какво да е) – и съм придирчива

39. Винаги се ослушвам за театър, концерт

40. Имам ли възможност да пътувам – отлагам всичко друго

41. Пиша си периодично с какво се гордея

42. Спирам за миг да поема цялата картина – море, цвете, залез или есенно листо

43. Следвам в социалните мрежи вдъхновяващи, успешни личности

44. Отдавна не губя време за празни приказки – ценя си времето

45. Имам най-прекрасните приятелки и си ги пазя като зеницата на окото

46. Като ни стегне шапката и си организираме с тях 2-3 дни някъде заедно

47. Не влизам в безсмислени спорове …. ( а го правех с години)

48. Не водя чужди битки отдавна …

49. Не ям сладко, но ако реша – е качествен шоколад, за който се пазя

50. Пазя мнооого усърдно вътрешния си мир и стоя далече от негативни хора

51. Не гледам телевизия много години – изключение са Мастър шеф, X factor и Гласът на България, които гледаме семейно

52. Не чета новини и жълти сайтове

53. Старая се да имам 7 часа сън ( ще излъжа ако кажа, че винаги успявам)

54. Правя любов само с мъжа, който обичам

55. Организирам големи семейни празници, защото родът ми е важен

56. Опитвам се да бъда честна… не е лесно, Везна съм и дипломат по природа, но започнах да го правя все по-смело

57. Аз избирам клиентите, с които да работя … и имам довод затова

58. Не работя уикенда ( много рядко) и това е време за мъжа ми и децата

59. С дъщеря ми вечер си имаме наши ритуали преди сън и двете много се смеем

60. Вземам си дълъг горещ душ преди сън, когато отмивам стрес и напрежение

61. Избирам си внимателно спалното бельо и матрака – да, сънят е важен

62. Когато ми предложат нещо щуро – зарязвам планове и задачи; позволявам си да действам импулсивно

63. Всеки Божи ден казвам на хората, които са ми важни – обичам те

64. Шизофренично, но – казвам го и на себе си, когато няма никой наоколо

65. Когато се почувствам обидена – държа веднага да го изясним с човека отсреща

66. Когато усетя, че не съм права или наранявам – винаги се извинявам на човека

67. Всяко лято правим почивка с родата заедно и си прекарваме суууупер – държа изключително на близките си и децата ми да растат с братовчеди, лели, чичовци..

68. Често се връщам към детството си, разказвайки на децата истории от тогава

69. Градя качествени отношения със семейството на мъжа ми, показвайки уважение и към себе си, и към него

70. Обичам да се връщам в родния си дом и там да ме посрещат с безмерна обич

71. Стремя се към баланс – време за мен и време за семейството поравно

72. С клиентите съм винаги себе си без да се старая да ме харесат на всяка цена

73. Работя само по теми, които ми откликват и по които се чувствам веща

74. Отказвам работни ангажименти, ако усетя че нещо ме напряга там

75. Ходя си навсякъде с книгата – не се знае къде ще имам 30 мин свободни

76. Винаги правя комплименти на хората, когато ме възхищават

77. Когато някой премине границите ми – много бързо му го показвам

78. Използвам козметика без химии, максимално натурална за всички вкъщи

79. Използвам препарати за почистване без агресивни агенти и химикали

80. Понякога зарязвам цялата домакинска работа – за да чуя любима песен или лайф

81. Често шофирам безцелно, усилила музиката на макс, припявайки любимата песен – аха да скъсам гласните струни

82. Пиша обяснения в любов без повод

83. В дома ни е пълно с детски рисунки, картички, творения и играчки – и да, това искам, а не стерилен дом – музей

84. Включвам се в терапевтични групи, семинари, експерименти даже, йога-лагери, спортни-лагери, женски ритрийти… гледам да се разширявам и обогатявам постоянно

85. Имам смелостта да заявя цената на която работя и да не се оправдавам за нея, защото зная какво давам

86. Престанах да работя безплатно

87. Но пък се включвам в благотворителни каузи, вярвайки че доброто трябва да се предава нататък

88. Прощавам си всички тъпотии, грешки и недоразумения през годините

89. Уча се да нося отговорност за щастието си и ако нещо не ми харесва – променям се

90. Когато не ми се получи по един начин – търся друг…

91. Заобиколих се през годините с уникални подкрепящи хора, експерти в областта си – психолози, лекари, терапевти, констелатори, коучове, енергийни терапевти..

92. Когато клиентите ми благодарят възторжено за работата ми не се свеня, оправдавам или обезценявам – а се съгласявам и благодаря от сърце

93. Често се обръщам към вътрешното ми дете, давайки му обич и подкрепа… а понякога и наградка или мислена прегръдка

94. Когато съм в дисонанс и труден диалог с някого, не знаейки как да постъпя, се научих да питам себе си – “а ти какво искаш, мила Силви?”

95. Танцувам – като чуя любим ритъм скачам, изтанцувам един танц като за последно пред смаяните погледи на домочадието… и продължавам със задачите, все едно нищо не е станало

96. Опитвам се да разчитам знаците на Вселената, Бог, Висшия разум… и все по-умело усещам кога съм на жизбения си път

97. Уча се на доверие всеки ден към света, хората и ситуациите и търся уроците

98. Подкрепям близките си в трудности и съм плътно до тях – така избирам своята човечност и милосърдие

99. Не спирам да си повтарям, че най-важното нещо са хората – другото е само фон

100. Зная, че има причина да съм тук, светът има нужда от мен и аз му подарявам всеки ден от моята уникалност

А вашата уникалност в какво е? Допишете списъка за себе си… Всеки от нас блести в ярък и неповторим цвят

Всеки от нас е кутия, пълна със съкровища! И избирайки себе си, развивайки своите способности и таланти – вие подарявате част от тези скъпоценности на света около вас. А той има нужда точно от тях в момента!

Днес една разтревожена мама ме потърси за помощ по повод двете й деца, които растат в нехармонична семейна среда. Проблемен татко, постоянно конфликти и те проявяват признаци на тревожност, разсеяност, агресия, отдръпване, ниски постижения в училище…. Въпросът е как да помогна на децата си?!

Радвам се на такива отговорни и социално ангажирани майки – и да, препоръчах й няколко добри детски психолози. Но не очаквайте чудеса от психолога! Защото проблемът не е в поведението на детето – а в средата, която го провокира… Детето, като едно огледало, просто отразява света, в който пребивава.

И не е лесно да се работи с деца, защото отговорността за тяхното психично и емоционално здраве е на родителите им. Те често водят децата си на дивана в терапевтичния кабинет, а всъщност те са хората, които трябва да седнат там. И въпросът не е защо детето ми е “болно”, а какво го разболява!

Децата са Любов! Винаги! И ако проявяват тревожна, агресивна, проблемна симптоматика нека се запитаме – “ не какво не му е наред на това дете”, а “какво не е наред в средата или грижата за него”!

То е като цвете, неполивано, засадено в камениста почва, оставено на силна буря – естествено е да залинее и да се прекърши.

Наторете почвата обаче, облейте го с вода и слънце… и се любувайте как разцъфва

Понякога малки промени в средата водят до големи промениДруг път се изискват крайни мерки и решение с цел запазване детския свят на подрастващото… И не казвам, че е лесно. Но решението е там. И ние като възрастни трябва да поемем отговорността и да се погрижим за тази цветна градина – а после да се радваме на красотата и аромата й

Зная, че идва Коледа и трябва да ни е светло и празнично, но не мога да остана безпристрастна! Напоследък все повече се свързват с мен жени, станали жертви на сексуално насилие като деца. Да, в България. Да, от близки. И това не е американски трилър, а българска реалност. Като родители нека бъдем информирани и да не си затваряме очите, само защото е грозно и отблъскващо!

Ето няколко мита, които е хубаво да бъдат разбити:

– сексуалното насилие е рядкост – ами не, случва се много по-често отколкото ви се вярва… това, че не знаем за нещо, не значи, че не съществува! В Америка има доклад по темата, че всяко 10- то дете е било жертва на насилие или блудство

– случва се в неграмотни/бедни семейства – точно обратното, случва се в образовани, високо – интелигентни семейства

– насилникът трябва да е луд – нищо подобно! Насилникът е психически здрав, изглежда нормален и вероятно ви е близък

– насилниците са непознати – за съжаление точно обратното; при насилие над деца под 12г възраст насилникът в 95% от случаите е от семейството или близкия кръг ( децата се доверяват на познати и близки хора и лесно стават жертва там)

– по-застрашени са момиченцата – няма такава статистика; и двата пола са еднакво потърпевши

– детето само си го проси – безумно е дори да си го помислите; без значение как се държи детето, то никога не може да е отговорно за подобно насилие над себе си

– ако се случваше често, щяхме да знаем – ами не, само 20% от насилените деца го споделят в зряла възраст, повечето отнасят тази тайна в гроба; затова и обществото остава някак сляпо за подобни инциденти

– насилникът е самотен, незадоволен, бездетен – напротив, той почти винаги е семеен, с деца… и лесно подлъгва детето, а вие лесно му гласувате доверие

Приканвам ви като родители – говорете за това с децата си! Обяснете им, че никой няма право да прави нередни/тайни/срамни неща с тях и винаги трябва да ви споделят, дори само ако има намеци за нещо подобно. След като разговарям с подобно жертви виждам, че най-много са страдали затова, че не са знаели как да го кажат на родителите си… особено ако насилникът е близък роднина/познат. И тук ние като родители трябва да имаме контрол над контактите на децата ни, както и да наблюдаваме за промяна в настроението/поведението на детето. Питайте децата първи, ако нещо ви тревожи, защото на него ще му е много по-трудно въобще да започне подобен разговор!

Децата са наша отговорност! И най-святото нещо! Всякакво поквара над тях е недопустима и подсъдима! И цялото общество носим отговорност! Всеки от нас като възрастен отговаря за всички деца – наши или чужди!

Нека бъдем осъзнати, бдителни и да им осигурим безгрижното детство, което всяко дете заслужава!

Интересен феномен, който често виждам и в работата си. Нерядко клиент ме търси, защото някой друг не живее по неговите правила… Тогава питам: “Наистина ли искаш да дадеш времето, парите и енергията си, за да редим с теб живота на някой друг. А твоят?!”



Има си причина да действаме по този начин и обикновено това са защитни механизми, които пазят собствените ни рани – докато шляпаме в мръсната локва на съседа, не ни се налага да проверяваме вадата в задния ни двор.

Често клиенти, които са обсебени да контролират нечии избори и да подреждат чужди светове, допускат в собствения си емоциален свят да настане пълна бъркотия. Изнесеният контрол навън говори за липсата на вътрешен такъв. Така е по-лесно, по-приятно ( все друг да е виновен), дава ни оправдание и ни залъгва, че всичко е наред. Защото, когато сме затрупани с проблемите на другите как точно да си решим нашите?! Удобно…

Всички сме наясно, когато някой злорадства по чужд адрес, че пилее безценното си време. По-интересни обаче са хората, които доброволно решават да служат на другите, защото са добри и милосърдни. Вечно спасяват някой и спасяват нечий друг живот, когато те самите най-много имат нужда да бъдем спасени…

И тогава питам аз: “А как е при теб?”Мълчание… Хората понякога с години не са отваряли своя вътрешен килер, защото там е прашасало и мирише на мухъл.

Наистина ли си се родил тук, за да оправяш чужди конфликти, да поправяш чуждо мислене и да оспорваш правото на хората да бъдат….щастливи или нещастни!

Оставете правото на хората да бъдат нещастни, ако те така са избрали и не са ви молили за помощта ви!

Градете своето щастие, прекопавайте вашата градинка, чистете вашите бурени и поливайте редовно вашите цветя!

Всеки път, когато се занимавате с нещастния брак на ваш приятел – пропускате да направите щастлив вашия!

Всеки път, когато злорадствате, клюкарите и обсъждате някого – пропускате да чуете собствените си мисли и послания!

Всеки път, когато искате да поправите живота на някой друг – забравяте защо сте се родил и какво ще завещаете вие на децата ви…

Ако всички се обърнем към собствения си живот и поемем отговорност за собственото си щастие – то градинките на всички ни ще цъфтят!

Хубаво е всеки път, когато имаме порив да изкритикуваме, осмеем, обезценим някого и да дадем непоискани съвети, да се заслушаме в думите си – може би говорим на себе си и точно ние имаме нужда от този съвет в момента!